ОСЕЗАЕМО

В затишие... фалшиво примирение,

очите в запознанството мълчат,

притихнали... в недоумение,

предричат, стенат и шептят.

За пътища... неизвървяни,

за раните нанасяни във гръб,

за радостите ни... обрани,

за тленност, мъст и скръб.

Ръцете ни... отсечени отдавна,

наказани за сляпото добро,

дали светът е жива тайна,

всемирът... е изплаканото зло.

Душите ни... накъсани воали,

покривали със тях нищожен зов,

за необмислени провали,

погребани с мъчителна любов.

За светлината... извоювана във боя,

платена... на минутите с дълга,

това ли ни събира във покоя,

и вдишва ни... космично любовта.

20.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf