Под външен блясък и феерия
се крие страшен крясък и мистерия...
Под всичко що очите ни желаят, пият
се крие смрад, разруха,
сърцата ни с тревога бият...
Несигурно бъдещето се клатушка.
Пред очите ми се вдига прах, вихрушка
и поема в сухите си длани
душата ми окървавена
от безбройни рани.
О, дъжд божествен,
измий тъгата, измий кръвта
от тялото и от душата моя.
Очаквам онзи миг тържествен
когато ще ме докосне
чистотата на покоя.