Индигово дете

Ураган от нищото.
Нищото свързва бездната.
Тя гледа към скалата.
Един красив клон
леко докосва едната и буза.
Тя гледа напред...
Еквилибристика...
Въздух...
Диша и усеща, че е разперила ръце.
Вече не е тъжна.
В този миг е спокойна.
Усеща го... вятър...
Тя е индигово дете.
Знае го.
Лети без страх.
Въжето е някъде в неизвестното...
Голяма работа!
Не я е страх,
че… защо ли...
Какъв смисъл има в това да се крие...
Това е тя!
Кристалните са следващите,
но първо трябва да доведе до край мисията.
Мозък...
Дясна ориентация…
Шум... дух... гледа... причаква я…
Ела... Хайде!
Път...
Аура с цвят на виолетки.
Гняв.
Неподчинение.
Тя...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: velvet
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2008-05-20
прочитания: 197
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48584
   Съобщения: 213817
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73136
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937