И не по Шекспир

Дали, когато сме отчаяни
от обич или от обида,
когато в тъмното сме плакали
в нощта последна...
миг преди да сме изстинали
до бяло, със нюанс на лилаво,
и сме оставили дъхът си
в мрака... защото той последен
си отива и без да бърза,
кротко ни изчаква...
разплакани докато съмне,
но не защото е самотен
и не понеже е объркан,
а просто да отсее орнаментите,
на мюзикъла мъдър
и сам по пътя си към сенките,
да осъзнае бил ли е... или ще бъде.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-21
прочитания: 99
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7717
   Автори: 2099
   Произведения: 48507
   Съобщения: 208508
   Лексикони: 2275
   Коментари: 72986
   SMS-и: 806
   Снимки: 4928