|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
А дали е нужно
Не се усмихвам...
може би не виждаш,
на мрачен фон усмивката бледнее,
строшени са последните клавиши,
и звуците на арфите са неми.
Не те обичам...
може би не чувстваш,
откъснал си и струната в сърцето си,
щастлив си само нощем в сънищата,
а денем си натрапчиво безплътен.
Не те мечтая...
може би е вярно,
мечтите са илюзия излишна,
във сънищата ми е моята реалност,
ела във тях и пак ще съм предишна.
Не те разбирам...
а дали е нужно, приемам тъжно,
че не се усмихвам,
а ти приемаш че не те обичам,
и двамата отдавна не мечтаем,
приели и страха от безразличие.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-21
прочитания: 126
точки: 46 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46666
Съобщения: 193671
Лексикони: 2118
Коментари: 70142
SMS-и: 803
Снимки: 4756
|
|
|
|
|
|
|
|
|
