Рисувай ме със дъх. Ще оживея. Невидима съм в листовете. Бяла. А после... научи ме да се смея. Сърце ми дай и вече ще съм цяла.
Ще мога със ръце да те докосна. Невинна. Разтреперана. И плаха. По ръбовете ще пристъпя боса и някъде, във края, ще те чакам.
С целувка събуди ме за живот. Не искам от безцветност да е пусто. А аз... ще те науча на любов. Обичай ме. Това си е изкуство. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------