При теб

По стените на ума ти си оставил белези,
от крехките ти мисли, от дъха ти....
Разглеждам всяка мисъл поотделно,
но отговор не срещам - ти какъв си?

Дъгите ти са твърде избледнели,
опустошени са от цвят и свежест!
Не искам да се боря с негативни чувства,
"Обичам те!", в пространството препуска...

По начина, по който себе си раздаваш,
започна неусетно като пясък да ме разпиляваш...
Но аз не искам други брегове и други бури...
При теб съм спряла!
Не искам други - чу ли?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: metamorfoza
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-27
прочитания: 118
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48608
   Съобщения: 212373
   Лексикони: 2290
   Коментари: 73174
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937