Когато ме болиш

От съд по-страшни - мислите, омразните
мълчат в разкривен спазъм
и друга се събуждам.
Умираш, моя обич - първа и последна
или оставаш жива, но някак си обрязана,
ранима, неопазена,
когато ме болиш и бавно ме разпъваш.

А бялото е призрачно,
престилка санитарна
и няма онзи блясък на падащи звезди...
Готови ли сме с теб отново, да угаснем
или ще си простим?
Че този свят широк е, да бъдем само двама.
Но ти болиш във мен - цигарата горчи
и как да те изтръгне сърцето ми? Вулканно
изригваш като прах през мътните очи
в нощта безкрайнно дълга...
... сълза да не остане.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf