ЗАЧЕНАТА С ШЕПОТ

Отново... срещу себе си стоя,

звездите във очите пак поглеждам,

покръстено... премрежено встрани,

цветята във душата си подреждам.

От Слънцето... лъчи открадвам

и забраненото превръщам във искра,

посипвам прах, нашепвам и премазвам

във себе си... родената вина.

Във вихъра... на твоята промяна...

сънувана съм в будните ти нощи

покривана... с дантела изтъкана,

от мъжките ти тайни парадокси.

И гледам в теб... очите си затварям,

по пясъци... вървя смалена,

дълбоко в дълбините прекроявам

заблудата... че любовта е неродена.

Камбанен звън... във нощ пролята

се стича и облива ръбовете остри,

порязвам те до кърваво с въпроси

и шепнеш тихо... още... още.

22.05.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf