Сега е тихо, сладко, чисто ...

Болях,

на болката отдала се, в раната се сраствах,

Болях,

клокочеше кръвта подобна на безбрежните ти приливи,

подобна на неизбежните ти отливи,

и безгранично се разливаше в бледостта ми

и след това отново ме обагряше ...

А аз,

болях,

изстрадах те

и извисих се ...

Простих ти и мълчанието,

простих ти и бездействието,

простих ти и въздействието,

което от духовния ми мир крадеше ли крадеше ...

Простих ти имането, простих и нямането,

простих и чувствата и липсата им.

Простих ти.

А аз, болях ...

... изстрадах те,

и въпреки това

запазих образа ти чист в себе си

и спомените сладки и себе си не омерзих

с чувства наранени.

Болях. Преди.

Сега съм тиха и спокойна,

сега съм с грижите споена,

/и отговорна - аз живея и отново просто съществувам.../

сега съм с време окрилена,

сега и въздухът ми стига,

сега е тихо, сладко, чисто,

сега ... :)

сега и днес ...

използвам миналото време -

"Болях ... "

И в болката си силна бях.

С чувства мрачни образа не омърсих

и те запазих чист.

Болях. Преди.

Сега е тихо, сладко, чисто ...

А ти,

Щастлив бъди и съществувай там където си!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf