|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
СЪН
--------ПОСВЕТЕНО--------
Аз съм утрото в лицето ти, целуваш ме с очи,
Аз съм шепите на вятъра, във твоите коси,
Моите стъпки са, годините, човешка тишина
Моят път, полу-изминат е, но още ще вървя
Да открия как, небето спи над теб и всеки час
Тъмни облаци, като воал, се спускаха над нас
Как лъчите ни докосваха и галеха неволно
А пък слънцето, в очите ти, ме гледаше доволно.
Как със теб, полуунесени в дълбоката наслада
Там под сянката от кестени, цъфтеше наща младост
Как усмивките говереха и думите подтискаха
Отминалите спомени... телата ни се искаха,
Пръстите си преплели и се слели във едно
Със тебе бяхме ангели, в любовното гнездо...
Днес съм сам, полусъбуден от съня. Цари мълчание
Вече нямаше усмивка... Тежки думи... Отчаяние,
Моите стъпки, през годините на страшна самота
Измениха пътя в минало... В живота е така!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-22
прочитания: 127
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7760
Автори: 2109
Произведения: 49156
Съобщения: 227720
Лексикони: 2312
Коментари: 73968
SMS-и: 810
Снимки: 4985
|
|
|
|
|
|
|
|
|
