Земя, богата и желана,
земя-разпъвана на кръст,
земя, потъпквана и поругана
с кръв и младост
е напоена твойта пръст.

Земя на моя род наследство
във мойте вени твоят пуле тупти
земя, оставена в наследство
от Ботев и неговите четници.

Край Дунав ли посира за малко
пак чувам звън на саби-вик,
а Мизия с полята равни
разказва с шепот този мит.

Върви юначен, снажен войн,
след него вярната дружина.
Във бой неравен влиза той,
уви, убити са мнозина.

Балкана пее свойта песен
за подвига ми величав.
Поклон отдава му върха,
на който смело възвиши се.

Поклон отдавам му и аз!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sheidy7y
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-22
прочитания: 124
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49156
   Съобщения: 227720
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73968
   SMS-и: 810
   Снимки: 4985