Ти ли си белият вятър, който се спъна в скалата? Спрял върху суша за кратко, сили загребваш обратно - да не останеш на котва и да разчупиш застоя. Рониш скалата за почва.
Тя се целува с прибоя!
Ти си безкрайно движение. Тя - верността. Дали чака?
Но и до смърт разгромени, вие се търсите в мрака. Ти след жени непотребни и недоносени страсти. Тя - претворена от тебе сред ураганното щастие.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------