|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Ти бе любовта
Почука на вратата ми,
повика ме по име,
тихо и нежно в нощта
в мрака без да отговоря,
отворих пътната врата
Влезе гордо
без да ме погледнеш,
уморена от дълъг път,
до мен приседна
в очите ме погледна,
без дума да промълвиш.
В погледа ти - звезди,
(не е нужна друга светлина)
а в очите ми сълзи,
сбрани като от утринна роса.
Сърцето ми спира,
забравя да пулсира
а ти притаена
мълчиш
и в мрака само
откроени,
усмивката ти нежна
и звездите в очите
блестят.
Изгрева приближава
и двете усетихме мига,
когато време наближава
да минеш отново
през моята врата.
Тръгваш вече
Нали?
Изпълни свойта мисия,
с твоето присъствие
успя
да върнеш вярата ми в живота
Ти бе Любовта
пратена от Него.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Hrisko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-23
прочитания: 190
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48846
Съобщения: 213757
Лексикони: 2299
Коментари: 73626
SMS-и: 806
Снимки: 4947
|
|
|
|
|
|
|
|
|
