След сините остатъци от сенки
градът е ням и вкочанен.
Очите му почти са спрели
безкрайния брътвеж на своя ден.

Потича мъртъв по стените -
от мисли натежали умъртвен,
потича по града въпросът
дали е свършил утрешният ден.

Помръкнали от вихъра на дните,
с нечисти длани и със нокти зли
разкъсват локвите полите
на бели тротоарени следи.

Напразно е да съдиш без посока
градът от злоба заслепен,
когато твоята умора
очаква също своя светъл ден.

08.01.99