|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Вълшебство
По безлюдните пътища на вълшебна страна
се залутахме - аз, ти, той и тя.
И мечтаехме взривове златна слюда,
водопад, листопад от слънца.
А ни погна умора. И леност дойде.
Уморихме се - младите хора.
В двора бабичка черга тъче -
ние рухнахме: младите хора!
А си имахме всичко - нос, очи и уста
и на изгрева виждахме светлината.
Но апатия зла ни уби - и уви-
безцветна ни се струваше дъгата.
И не пеехме. Никак. Нито рима дори.
Нито стон, нито нота в душата.
И не ни и усмихна или натъжи
на мъглата студът, тишината.
А се скиташе хилаво дребно дете
в една уж уредена държава,
пълна улици, хора, трамваи безчет,
запленени от глупава врява.
И клаксон му подвикна: "Ехей, ти къде?!"
Светофарът отсреща му злобно намигна.
Тлъста лелка в палто - кадифе
го подритна: "Пази се да мина!"
А зората се раждаше. Новият ден
забълбука във слепи клепачи -
гледа сляпото бедно дете,
от очите му сълзите капят.
И запява - без глас, че е нямо
и с прекрасни и звучни трели,
но дочуват ги хората само,
ако огън в душите им ври.
То е само дете. И сираче.
Непомилвано, бито дори.
Ала смело в очите му крачи
фея-воин с лъчезарни очи.
И където минава орисва -
всеки възрастен, всяко дете
и се всеки прхласнат залисва
и открива в небето небе.
И веднъж, без да искаме,
в нашта "вълшебна" страна
съзряхме да крачи фея-воин.
С разтуптени сърца
си откраднахме златната слюда
и слънцата, зари и утра,
и пробудихме - странно - в сърцата-
за секунда - мен, теб, него и нея.
И се чувствахме млади. Поехме
по безкрайни пътеки с мъгли.
Но усещахме вече туптежа
на пътя, който с нас върви
и поглеждахме птицата в полет,
дето волно летеше напред.
И роди се в сърцата ни пролет.
Всеки стана пак млад човек.
03.12.2000
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Посещението в дома за изоставени деца в Луковит.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: usmiwka
раздел: Лирика -> Авторска песен
публикувана на: 2008-05-23
прочитания: 92
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46731
Съобщения: 197182
Лексикони: 2130
Коментари: 70330
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
