В четирите стени
на мойто главоболие
се лута поривът ми.
И ме спира
единствено умората
горчивата си чаша да изпия.
Как чуждо е желанието за спасение!
И колко чиста болката!
Аз чувствам нейните пулсиращи ръце,

които ме превръщат във стенание.


Но спират. Ражда се мълчание.

Мълчанието пуска корени.
Дълбоко, безвъзвратно ме обзема
и подарява ми желание
пътеката към мене да поема.
99г.