|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Готика
Сенките отиват си завинаги с ноща,
последните мелодий траурно замлъкват,
вятърът пронизва гола самота,
със мъртви рози е обсипан пътя.
Дъждовни капки остри кат куршуми,
пробиват яростно на феникса крилете,
угасва светлината на жарта,
дори и слънцето не може да засвети...
Ангели тревожно бягат полудели,
със кръв опръскани искрят стените,
призраци от черно побелели,
раздирани шептят молитви.
Във локвите оглежда се луната тиха,
безмълвно болката във нея се излива,
плачещо небе...изкапаха звездите,
тъгата ражда се със танц на самодива...
Времето отнася плахите надежди,
слепи са дори създаващите злото,
нощите от тук-нататък са самотни,
и никога не ще се раждат дните!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Нандо
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-05-23
прочитания: 106
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7744
Автори: 2105
Произведения: 48955
Съобщения: 209842
Лексикони: 2302
Коментари: 73747
SMS-и: 809
Снимки: 4940
|
|
|
|
|
|
|
|
|
