|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Чинът
Мислите, че като съм от дърво, съм единствено храна за дървояди!? Абсолютна грешка! Аз съм формичката, в която отлежава ученическото присъствие; аз съм опората по време на час; аз съм "Китайската стена", която дели стаята на две. И най-голямото ми предимство е - че съм многоброен... Можете да ме намерите във всяко училище, във всяка класна стая, във всеки мечтателно - унесен спомен по отминалата младост...
Аз съм доказателство за човешката изобретателност. Не съм само седло за учебната езда, а и... пещерата на Аладин! Укривам скъпоценни таблички, схеми, диаграмки, тетрадчици... Приласкавам ги, докато седящите на мен бегло, но опитно, се докосват до света на знанията, което учителите самовлюбено си представят, че са вече овладени. Аз се превръщам в книга, когато по време на възбудено междучасие грижовни ръце ме изписват ситно, нежно... Напомнят ми, че съм далечен родственик на... папирусите!
Аз съм картата на ученическата гениалност за оцеляване!!!
Но... това далеч не е всичко!!! Погледнете ме! Аз мълчаливо присъствам на мигове, когато нечии топли длани се докосват с трепет. Превръщам се в декор от Шекспирова пиеса. Сънувам целувките на Ромео и Жулиета, а и не само целувките... Ех, ако знаете какво се вижда отдолу...!
Понякога се чувствам като автор на сценарии.
Ще разкажа за топлата баничка, омазала с масълце долната ми дъска; за налепените ласкаво по цялата ми незрима повърхност дъвки; за ударите, получени от нечий гневен крак след изпитване; за нежното докосване на парфюмирани момичешки коси... Поемам от ритъма на химикалката и от... пулса на сърцето.
Аз съм мълчаливият свидетел на мъченичество, каквото и Средновековието не познава!
Аз съм библиотеката на новосъздадения ученически фолклор (в това отношение ми съперничат само вратите на тоалетните...).
Аз съм... най-сетне... и... подпалка за огъня, който се храни с тялото ми, когато остарее.
Мечтая да изгоря на клада - като вещица или като велик откривател, но не и да предам онези, които са ми доверили тайните си.
Защото все пак: "Чинът за едната чест живее!"
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: estela
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2008-05-23
прочитания: 58
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7591
Автори: 2051
Произведения: 46553
Съобщения: 227894
Лексикони: 2111
Коментари: 69737
SMS-и: 803
Снимки: 4739
|
|
|
|
|
|
|
|
|