Неспазеното твое обещание...

Най-късото лято

на спомена

отново нахлува

в съня ми.

Захапва по кучешки

болката

и стреля

по спящото ято...

Излитат надежди

изплашени,

в прозореца прашен

се блъскат.

Веригата

на кошмарите

ме стяга по змийски

и съска.

Със обещание

да се повтаря

отново и отново

всяка нощ.

Часовникът отново

ме спасява.

И ужасът смален

до незапомняне

е вече само полъх.

"Вече няма"...

Така те помня -

летен и усмихнат.

Неспазеното

твое обещание

се извинява

всяка  нощ

в стиха ми...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf