А искам да е тихо

Очите ми са
мънички пищови.
Дулата им са
черни и зеничени.
Убих случайно
всичките любови.
Умряха... До
последното обичане.
Сълзите ми са
гилзи разпиляни
и само ми напомнят
как е празно.
Във тях събирах
думи премълчани.
Сега и тях ги няма.
И е страшно.
Отдавна беше,
а ги чувам още.
Фатално -
смъртоносни изстрели.
А виковете ме
преследват нощем.
Звездите са
единствените зрители.

А искам да е тихо.
Много тихо.
Предизгревно да
слушам тишината.
Във кътчето,
където няма никой.
Където да съм
само аз самата!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-25
прочитания: 159
точки: 44 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7548
   Автори: 2038
   Произведения: 45802
   Съобщения: 198243
   Лексикони: 2047
   Коментари: 68375
   SMS-и: 799
   Снимки: 4691