Размисъл над живота

Тъжно е да осъзнаеш, че в света в който живееш и за света за който си направил всичко се саморазрушава от омраза и предателство. Но да живеем в розов балон, далеч от преблемите ли? Тъжно е да видиш, колко бързо приятелството и омразата се преплитат и не можеш да ги различиш. Но не можеш цял живот да бягаш от сприятеляване, за да не бъдеш наранен.

Аз не обвинявам никой. Не виня никой за лошото време, за своите неуспехи и провали. Ние просто сме хора. А е човешко да се греши. Не може да искаш съвършени приятели след като ти самия не си такъв. Не може да искаш вечна върност и любов, след като ти не можеш да дадеш същото. Не виня никой за грешките си, грешки които малко по малко провалят живота ми. Не задавам въпроси, защото може би те нямат отговори, а може би и не искам да ги знам.

Четеш и се чудиш за смисъла на това което пиша. Много е просто. Няма смисъл. Просто извеждам нещата от живота си и се опитвам да намеря начин да ги подредя. Но дори и това е странно тъй като моя живот никак не е подреден и никога не е бил.

Правила съм много грешки в живота си. Наранявала съм много хора. Лъгала съм, изневерявала съм, предавала съм. Но всичко ми се е върнало. Рано или късно всеки получава това, което е заслужил.
Писна ми да съм уязвима. Писна ми е от всички неизпълнени обещания на които вярвах. Писна ми да давам наивни надежди на нещо, което после да ме нарани до болка.
Всички се променяме. Сега мечтая да съм това, което бях, когато мечтаех да съм това, което сега съм. Но не е толкова просто. В този несъвършен свят, трябва да се научим да сме винаги на ръба, да пазим равновесие ходейки по острието. Да не се предоверяваме за да не бъдем отново наранени, но и да не се крием от околните, защото не сме сами на тази земя.

Аз не виня теб, не виня и себе си за това, което се случва. Целият свят е обкован от лъжи и трябва да се научим да живеем в него, дори това да означава да се превърнем в лъжци. Та нали още от малки ни лъжат. Дядо Коледа...елените... всичко което ни изгражда, ни руши после.

Но не искам да ви затормозявам с моите проблеми, тъй като всеки от вас си има достатъчно свои. Просто исках да отделя малко внимание на заобикалящия ни свят, който ни превърна в това което СМЕ за добро или за лошо.

А сега ви желая приятен ден и помнете, че ни лъжат за Дядо Коледа, за Дунав мост-2 и за още 1000 неща, а ние просто трябва да вярваме, та нали без лъжи няма да сме НИЕ. :)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf