Просто късмет

Видях те вчера с другата.

Всичко в мен се срина.

Угасна моята камина.

Хората ми казваха, а аз не вярвах.

Питах те истина ли е, а ти ми отговаряше, че няма нищо просто сте отишли да обядвате.

Повярвах ти защото те обичах.

Приех това за истина и повече не питах.

Но вчера аз видях с очите си, как страстно я целуваш.

Унижена, наранена, вцепенена и излъгана си тръгнах сам сама.

Вървях без път и без посока.

Объркана, разплакана, в главата ми нахлуваха коварни мисли.

Съзнанието ми се замъгли.

Отворих очите си, намирах се на непознато място.

Беше болница, докторът дойде при мен, беше млад и хубав.

Обясни ми че съм изгубила съзнание от някъкъв силен стрес, ударила съм си главата и съм била един ден в кома и трябва да остана.

Престоя ми беше прекрасен, като изключим всички изследвания иначе младият доктор имаше много специално отношение към мен, носесеше ми подаръци всеки ден, дори ме покани на среща, аз естествено, че приех и така изгубих една любов, но се сдобих с друга, просто късмет или пък съдба.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf