Отровни думи

Думите, с които ме прониза,
парят още в нощите ми тихи...
Незабравата от скрина слиза
и смутено в мрака се усмихва.

Със тъга ме дебне всеки ъгъл
и разгаря охладени страсти.
Без да мисля колко си ме лъгал,
ще се гмурна в невъзможно щастие.

После дълго в дните безразлични
ще жонглирам с хвърлените думи...
Може и на смърт да се обричам,
но по устните ще те целуна,

ще отпия капка от отровата,
дето ти тъй вещо си забъркал

Късно е да си простим отново,
но е рано любовта да свърши.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Wendy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-25
прочитания: 79
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46715
   Съобщения: 196043
   Лексикони: 2123
   Коментари: 70283
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759