НЕБЕТО РАЗТРЕПЕРИХ ДО ГРАФИТЕНО

С плахи стъпки отминавам,

щастието припознало се във мен.

Не посмях за миг да се усмихна,

а бе, най-слънчев и вълшебен ден.

Чадърът кротко си стоеше,

в един забутан ъгъл у дома.

И нямаше дъждовни мисли,

примесени със цветовете на дъга.

Ухаеше на обич под небето,

а облак бял, рисуваше сърца,

пътувах във безвремие, което

бе тъй сладостно за моята душа.

Но толкова си бях привикнала,

да нося сивотата вътре в мен.

Небето разтреперих до графитено

и разплаках най-светлия си ден.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf