Единственото нещо...

Не го целувам. Мисля си за теб.
Сега е ред на него да завижда.
Обърках се... от лутане напред.
Назад при него... твойте рани ближа.

От бъдеще, неясно и мъгливо,
от миналото, в болките удавено,
измъчвам се, разумна, паметлива
със острото на всичко незабравено.

А чувствата ми са бездънна яма.
Оплетох се, маскирах им отвора.
Захвърлям всяко "Искам", като камък
и чакам ехото да го повтори.

Дано да си повярвам колко искам
и да прозра какво е то! Накрая.
"Обичам те! Обичам те!" - ми липсва.
Единственото нещо, дето зная!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-26
прочитания: 180
точки: 57 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 35 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48608
   Съобщения: 212373
   Лексикони: 2290
   Коментари: 73174
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937