ВРАБЧЕШКА ИСТОРИЯ

Не се наяжда врабчо със трохи,
но никоя троха не отминава.
С човчица прибира ги... Дори
да е наронена от някога измама.

За хляба знае, че е най-голям,
дори да е на хиляди парчета.
Кълве го врабчо бавно, грам по грам,
а в погледа му ситостта просветва...

Един човек прогони го дори
и после хляба грубо с крак подритна.
Подразнен бе, че няколко трохи
на врабчо сила дават да политне...

Небето се навъси. Заваля.
Вода отнесе хляба във канала.
На сухо врабчо гладен пак се свря
и гладната си песничка захвана...

И пак самотен утре ще се скита,
ще търси пак човешките трохи.
От тая случка искам да попитам:
Защо са влажни птичите очи?

Защо ни гладни песни радват?
Защо трохите мачкаме със крак?
Душите ни, не са ли птича клада?
Къде е тръгнал този жалък свят?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-26
прочитания: 56
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7549
   Автори: 2040
   Произведения: 45895
   Съобщения: 201015
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68509
   SMS-и: 800
   Снимки: 4701