Объркана

Вървя по улици, главата ниско свела,

страх ме е да се огледам за да не срещна теб.

по пътя свой самичка съм поела,

търсейки така желания късмет.

Какво рискувах? Една любов голяма

по пътя някъде загубих твоето сърце.

А втори опит просто няма,

безжалостно студени са моите ръце.

Погребах чувствата ти,и душата моя,

а колко обещавах аз на теб,

обещах докрай да бъда твоя,

в едно да слеем пътя наш занапред.

Объркана съм, нараних те.

Ще погреба ли заедно със чувствата и теб?

Объркана съм аз - прости ми.

изричам го и тръгвам аз напред.

Усещам погледът ти зад гърба си,

усещам и сълзите ти дори.

И колко искам в този момент да чуя аз гласът ти,

да чуя твоето нежно ''ОСТАНИ''

Но само тишината зад мен остава,

Нямаш сили да го изречеш.

И знам,аз знам че съм те предала,

И в този миг и ти мен ще предадеш.

Объркана изтривам аз сълзите,

назад не се обръщам,много ще боли.

И нещо пробожда ме в гърдите,

нещо чакаше твоето ''Остани''

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf