Пронизващо красиво в мислите ми влезе, разтърси всяка част от мен, отминаха години, преживяна болка... Денят ми е със твоето име оцветен!
Отдавна те зачеркнах, казах край... Понякога не знам какво изпитвам?! Дали си с мен или във мен? Безумно всеки ден ми липсваш!
Любов, безумен страх, разочарование, по-истинско от всички истински неща, незаличим си, искам да го изкрещя: Обичам те!... Дори след цялата убийствена тъга...