|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На този, който ме накара да обичам!
В момента, в който всичко между нас се пречупи, загубих част от себе си!
Лицето на болката бяха сълзите ми! Думата на страданието ми, беше името ти!
През цялото време ти ми напомняше за нещо велико, а когато си тръгнах.....
ми напомни затова, че те обичам по-силно от себе си!
По-силно от болката, която си давахме, по-силно от вятъра, който ни пронизваше, по-силно от бурята, която ни връхлетя...
Вазата, която счупихме на хиляди малки парченца стои там в ъгъла... Стои мълчаливо и чака някой да събере разпилялата се любов, накъсана на парчета!
Поглеждам я, затичвам се, задъхана от чувство за вина и си казвам:"Не, не издържам!Аз ще я залепя!"...
И така всеки път стигам до ъгъла, навеждам се, намокрям разбитите парченца със сълзи, изправям се и се връщам..... Връщам се към новото си начало... Връщам се там, където теб те няма и си мисля, че съм щастлива...
Празна, убита от безпощадна любов и от това, че наранихме красивия порцелан...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: metamorfoza
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-26
прочитания: 179
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7744
Автори: 2105
Произведения: 48955
Съобщения: 209841
Лексикони: 2302
Коментари: 73747
SMS-и: 809
Снимки: 4940
|
|
|
|
|
|
|
|
|
