И отовор на въпросите намирам.Ала късно е за прошка и сълзи...Стоя на края на една мечта,която тя ми завеща...спускам се отново в мрака свойи чувам писъци и грозен войБез глас крещя...
Спри болката... Отивай си, Върви си...
... Почакай, излъгах ОСТАНИ. Без теб не мога аз!