И свойте светлосенки не обичат(в нюанса им изплакват си сълзите)Потънали във огън - се отричатсъс римите родили се в лъчите.
Не искат много - просто ден почивен(ореолите си вечни - да изкъпят)Но слънцето е слънце - не заспивато винаги е там - за да ни има.
Така минават дните на слънцата(белязана от болка - прежълтели)Ще бъде тъмна някой ден земятаи слънцето със мрак ще я застели...