ПЛАЧЕШ ЛИ...

Плачеш ли понякога, когато,

нарани те дума или жест?

Би ли искал със сърцето да посрещнеш ято,

по-скъпо от млада, пролетна вест?

Плачеш ли понякога, когато,

сграбчи те в безсилие самота?

Когато за теб е по-желана от злато,

усмивката нежна на една жена?

Плачеш ли понякога, когато,

в тебе заживее безутешната тъга?

Кажи ми, чувството дали ти е познато

на опустошена и ограбена душа...?

Плачеш ли понякога, когато останеш без сили?

И когато не намираш изход от скръбта...

Кажи ми, от всяко предателство боли ли

и чувстваш ли в душата си вина?

Плачеш ли понякога, когато,

не искаш прошка да дадеш?

Защото от прошки, сърцето богато -

обедня като скитник без копнеж...

Плачеш ли понякога, когато,

без глас остане даже Съвестта? -

Боже, как ми е познато....

Защото ти си моята сродна душа!

Биляна Валериева

2008-05-27

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf