Сега и после напред

Обърнахме гръб на детството

тръгнахме напред

и забравихме

вълшебствата

на черната дъска,

научихме, че се обичаме,

но вече късно е за всичко,

болките - забравихме,

обидите - простихме.

Ще си липсваме и времето

със своите беди ще ни попари,

но радостите ще ги има,

ще обичаме,

ще мразим,

ще се заричаме,

ще пазим зорко своето поколение.

 Като родителите си ще казваме:

"Младите живеят в безвремие."

Когато пак след толкова години

един до друг застанем

не ще да бъдем същите - невинни ,

мънички човечета,

които днес за последен път са заедно.

Порасналите хора,

 стабилни и с бъдеще в ръцете

Ще се гледаме и ще се смеем,

 на остарелите ни снимки,

А болка ще изгря душата и сърцето.

До сега чакахме момента

да свърши,

да се маха делника ни пред  дъската.

От сега ще чакаме да видим,

да минем покрай класната ни стая.

А там, там чувствата са още по-жестоки

и болката, която днес ни пари на раздяла

като пожар ще ни обхваща,

 споменът за дните ума ще поразява.

Там пред дъската снежнобяла

ще вперим поглед,

ще търсим драскотини от нашите ръце,

но отдавна тях ги няма -

тогава ще дойде ред на нашите деца

да открият пътя си и истините за света.

Ще се бунтуват като нас – това е ясно.

Такива сме – инати и бунтари,

новатори, мечтатели, изследователи.

Но в онзи миг ще сме забравили

за миналата ни свободна воля

и за всички хрумки и идеи.

Тогава ще сме зрели хора,

хора, намерили реализация,

хора с ново поведение.

Сега „Сбогом!” ще си кажем

и думите скоро ще загубят своя смисъл.

Важно е след време да разкажем,

колко се обичахме

и колко трудно го разбрахме,

 ак няма значение

за обичта ни изминалото време.

А не се съмнявам, че така ще стане!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf