СПОДЕЛЕНО

(Размисли и страсти на една абитуриентка.... след бала....)

Казват, че всяка раздяла е една малка смърт. Тогава аз трябва да съм изживяла Апокалипсис. Сега, чакам прераждане. За да продължа напред.

Преди два дни беше абитуриентският ми бал. Едно изключително, незабравимо, единствено и вълнуващо изживяване. Всичко беше магия, очарование, блясък, звезди, сбъднати мечти... Купон, танци, наздравици, прегръдки, усмивки... и много снимки.

А сега... ме обля студеният душ. Цапардоса ме мръсният мокър парцал. Балът мина като премигване. Просто миг на фона на времето, отделено за приготовления, нерви и суетня. Минаха и петте години в гимназията. Бързо и неусетно. Като че беше вчера. Радвам се, че бях в това училище, в този клас. Защото 12 "А" клас е най-добрият клас, най-умният, най-красивият. И това сме го доказвали неколкократно. Мъчно ми е. И ще ми бъде още повече. Защото се разделям с 19 прекрасни, мили, добри, отзивчиви хора, с които заедно сме споделяли тъги и радости, усмивки и сълзи, успехи и провали. Израснахме и се променихме заедно. Но останахме същите лъчезарни, усмихнати, весели и добри приятели. Сега, животът ни разделя. Разделяме се и с училище. Най-хубавите ми години отлетяха. Казват, или поне ме уверяват, че ми предстоят още по-хубави. Не вярвам. Безгрижието и лекотата на тинейджърските/юношеските години нямат аналог и заместител. Ще ми липсват....... учителите, съучениците, закъсненията, отсъствията, свободните часове, "заетите" часове, бяганията от час, междучасията, двойките, шестиците, летните ваканции, страхът от изпитване, задружните контролни и многото ненаучени уроци...

Но най-вече ще ми липсват хората. Като че ли накрая усетихме най-истински значимостта на времето, прекарано заедно и станахме още по-близки.

И съвсем резонно идва въпросът: "А сега накъде?". Бързо ще ни завърти вътележката на живота и ще заминем нанякъде. Следва университет и после работа, работа, работа... Скучното битово ежедневие. А аз обичам младостта. Свободата и забавлението. Не искам да съм сериозна. Искам да съм вечната абитуриентка. С букет в ръка. И да броя: "1...2...3...4...5...6...7...8...9...10...11...12!!! ЙЕЕЕЕЕ!!!"

27.05.2008г. - 17ч.

Мисля, че е очевидно. :)

И все пак - песента "Един неразделен клас", чийто текст е силно затрогващ. И изключително верен. :)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf