В зори и по залез прохладата росна,заплетена в моите пръсти, ще сетя,а точно по обед със длан ще докоснагорещата сухост на пръст и шосета.
Трънливата хубост на розови храстис ръцете си голи в деня ще откъсна,а ласка от нежни, сатенени страстиза раните лек ще е в добата късна.
Преливащи шепи дори ще си гребна,макар да е винено мътна реката,че тръпка такава на мен е потребнаот първа ръка да узнава ръката!