|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
***
Във устрема крилете си разбивам,
пилее се пресветлият ми ден.
Цъфтежът в себе си убивам,
на волята ми е смутен
прекрасният замах и горе -
където весело небе търчи,
изгнива свежият ми корен,
сърцето тлеещо гнети.
Защо угаснахте горящи мисли
и кой поток ви потуши?
Чия ръка жела да ви пречисти,
а вместо туй жестоко ви уби?
Защо, когато в себе си повярвам
и лъч блестящ ме освети
сълза огромна, необятна
за всяко нещо ме вини.
А аз съм чиста и спокойна
любов към всеки в мен пламти.
Змия се вие - хищница усойна,
защо желае да я умъртви?
На никого аз зло не сторих,
но бърках, зная и греших.
Сред сините измислени простори
нов свят за мене сътворих.
Обидата затяга в мен сълзата,
в сърцето пари и боли.
Дотичва есента в позлата -
от нова горест ме спаси.
Но вечно ли ще трябва да се крия
от хората, от бързащите дни.
Нима не мога болка и обида
да вържа прелестни в смолистите коси
и вече смела по света да тръгна.
Не е ли пътят тъй по-лек?
Щом камъни прескачам без да свърна,
не съм ли истински, на път, Човек?
06.09.1999г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: usmiwka
раздел: Лирика -> Авторска песен
публикувана на: 2008-05-27
прочитания: 97
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7742
Автори: 2105
Произведения: 48939
Съобщения: 209226
Лексикони: 2302
Коментари: 73731
SMS-и: 809
Снимки: 4936
|
|
|
|
|
|
|
|
|
