Звън прониза тишината ми

Звън, забравен, нечакан вече,

прониза тишината ми.

Глас, като във сън

в мълчанието ми отекна

и думи глухи, превърнаха ме в пулс

и ускориха ритъма ми,

и пътя стар поех.

Приближаването ми към тебе

най-дългото сбогуване ще бъде зная,

на глас едва ли ще призная,

че предусещах края,

едва ли сили аз ще имам

прости да кажа,

но ще бъда там

и на нагона сляп ще се отдам.

... и онзи тъжен кръстопът ще мина...

Своя край ще сложа мълчаливо,

ласките ми ще говорят вместо мене,

/а ние ще мълчим с тебе,

тъй както само ние можем.../

Като във сън,

след този звън,

деня си тръгва.

А аз,

почти се влях във ритъма на пулса,

сърцето лудо, ще изскочи,

страстта приижда на потоци,

сега нагона няма как да укротя,

сега ще съм жена,

сега ще съм за теб страстта,

люби ме,

аз ще тръпна мълчаливо,

вземи ме,

сега мига настъпи,

тоз миг е миг на прошка...

Прости ми, с очи в тебе впити

аз безмълвна ще ти кажа,

изпила те до дъно,

жадна пак,

по пътя стар, отново ще си тръгна

и към себе си дано

аз някой ден да се завърна.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf