Кристална стая!

В кристалната стая да, аз седя

в кристалната стая, аз стoя

зa тебе дa, трептя.

Всеки ден, всеки миг, според мен това е навик.

Или само вик, като морски трик, исках теб, но нямах те

но дали това ще е, моят живот?

Питам се, не зная как

истината е тук пак пред мен,

но ти не си до мен.

Сбогом не, не искам да ти казвам

искам само aз да ти разказвам.

Да, да aз да ти дoказвам, да приказвам с други хора.

И теб те искам, но дали ще искаш мен

да, питам се, аз всеки ден.

Няма нужда, помоща е чужда

да като че ли, дявола теб те събужда.

Искам теб, обещавам ти

много щастливи дни.

Аз и ти заедно, че са съм сам и ми е много гадно.

Кристалната стая, каква е тая, дали тя е любовта голямa

викаш: няма, викаш само да, да знам че искаш мойто рамо!

В кристалната стая съм затворен и джобът ми е отворен

кристално сам съм, че и пиян съм

аз казвах че не пия, но имаше стихия

затoва се напих и главата си разбих.

Защото нямам теб, аз исках те и пак те искам да, да без да те натискам beiby, просто аз те искам, lady!

Ти да си до мен, и аз да съм до теб

дори затворени във самолет, чакай bebsy искам малко сладомед!

Във полет, във движение да това е мойтo постижение, да гледай мойто положение.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf