Слаба светлина за миг проблясва...
Студът - безмилостен, безкраен или не?!
Щом вървиш, а тя все повече угасва,
път в тунела тъмен, а после накъде?!
Покрай мен минават образи размити -
спомен от отминалите дни.
Усмивки плахи, в тишина обвити,
думи замъглени,превърнати в лъжи!

Истина, измама - те лутат се в мрака -
като тяло, изгубило безследно своята душа...
Погледни, в края на тунела някой чака-
тебе, мен или пък просто миг от вечността...