До болка те разбирам...

Не казвай нищо, замълчи...

Очите ти ми казват всичко. Очите ти -

прозрачни небеса, ми казват колко си самотен.

И думите, и жеста ти смутен... лъжа е

даже изгрева далечен. Аз знам, във мрак

живял си дълго време и слънцето за тебе е

мираж, и болката събрана във сърцето

те изпраща на самотен плаж.

Недей ми казва... замълчи - разбирам те

...до болка те разбирам. Но виж вдигни очи сега,

виж - слънцето изгрява... не мисли

че има само мрак!

В очите огън ще запаля, щe те стопля с моята Любов

и двамата със тебе обич моя

ще посрещнем изгрев нов!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf