Пясъчните Замъци

Последен бряг, морето шепне ни в косите

Позната песен днеска чайките пищят

С крила от рози залезът над нас отлита

И на небето куб звезди чертаят път...

Нечувам глас, вълни във мрака си говорят

Потънал в бездната на своята тъга,

Загледан в пясъка очите ми се ронят

С зеници пламнали и със сълзи стъкла...

Луната смее се а тялото ми тръпне

Като капак над мен се спусна тъмнина

От розите изплетох сам венец от тръни

Защото не успях и тях да ти даря!

Последен бряг, намери ли я любовта ми?

Над моя гроб, три детски замъка строих -

Един за теб... един за всичките ми рани

И друг един... за да заровя този стих.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lamarin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-28
прочитания: 112
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46718
   Съобщения: 196172
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70296
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759