Помниш ли още онзи миг, в който за пръв път дойдох бяла и нежна... във стих... през тебе преминах в дланта ти се скрих... като бисер в топла раковина...
помниш ли още моето влюбване, моето тихо очакване в пясъчни шепи кротко притихнала, да отмиеш в сърцето ми болката със сълзи от нежно обичане...
помниш ли още... как дълго ме търси... как ме намери... и слънчева риза за мене облече от топлия залез преди да ме любиш... защото аз... помня... беше толкова... толкова... хубав...