Съдба

На мъченик ли вече аз приличам
или късмета загуби се заедно с мене,
в съдбата  вярвам и се вричам
и ще търся живот, не бреме.

Тежко падна сълзата последна,
търсейки и тя вечния рай,
душата се лута точно в момента
и спомня за самотните нощи през май.

Така ми се щеше - една целувка,
прикрита с малко любов,
за мен нямаше да е просто преструвка,
а капка голяма в живота суров.

Тежко ще е надалеч от теб,
по-тежко ще е от болката в онзи ден,
когато гледах ти гърба
или срещах погледа ти тъй студен.

Нима всичко си забравил...
Попаднала съм май в заблуда,
надежда сигурно си ми оставил.
Боже! Почнах да се чувствам луда!

Едва ли нещо ново и различно ще се случи,
да погледна трябва аз напред,
да спра да пея онези - моите песни,
които ми напомнят все за теб.

И някой ден като се върна,
дали ще питам пак за теб,
към съдбата ли да се обърна
или към сърцето превърнато във лед.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf