ОТПЕЧАТЪК

Прекършените клони ме раняваха,

издраскваха лицето... постепенно,

избождаха очите... и отравяха,

поредните ми мисли... мигновено.

И вятърът... издухваше ме цялата,

като перце подвижно разпиляна,

завихрена във центъра на ужаса,

усещането бе... последната измама.

Дъждът... удавяше ме тягостно,

до костите ме мокреше безбожно

и влагата проникваше под кожата

и бягството ми беше... неотложно.

И облаци... затрупваха душата ми

и приближаваха се бавно... на талази

и тръпката полазваше ме цялата,

небето... не можа да ме опази.

И време беше... време да спасявам,

най-трудните си крачки отброявам,

скривалище не търся примирена,

срещу "законите" изправям се сломена.

Защото... нещо малко в мен живее,

зрънце надежда... цвете ще посее

и тази буря ще отмине постепенно,

но, в нея... аз израстнах мигновено.

29.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf