:)
Ще седна на прозореца със лист хартия,да нарисувам твоите очи , отново да си помечтая,че в мен живееш още ти...умело ще им вдъхна светлина и кротко, щом се срешна с тях ще полетя, и ще заминем там,където отдавна сме били, където спря за миг сърцето и в мен се влюби ти.. ще стана светъл лъч, за да те топля във нощта, когато съм далече.. ще бъда и усмивката на непознат, разсеяла във тебе онзи хлад, ще бъда малката звезда по здрач, която се оглежда в твойта стая.. ще бъда всичко, за което ти мечтаеш.. но.. в мен графитът се прекърши.. и всичко свърши.. очите ми са тъмни като тъмнината, а твойте не съществуват.. ще спра да търся по земята човек, на тебе да прилича..
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kecka
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2008-05-29
прочитания: 87
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|