Люляците вече
прецъфтяха,
стопи се техният
нежен свят,
а с него сякаш
мечтите ми
отлетяха,
напоени с люляков аромат.
Остана споменът
траен
за един цвят
омаен,
в сърцето ми
да таи надежда
и душата ми
с люлякови мечти
да зарежда.