РЕАЛНОСТ?

Във мислите... отдавна скрит си,

поръсен си... с ванилови мечти,

виденията приспани и обвити,

във въздуха танцуват призори.

Живея... в бясна надпревара,

на разума осланям се удобно,

потъпквам всяка жалка рана,

възраждам се чрез теб вътреутробно.

Със теб се будя... усмивката изгрява,

за новото начало ще се боря,

отворила... вратата на сърцето,

изгоних ли, или пък приютих покоя...

Със мен заспиваш, очите ти са будни,

макар затворени ме чувстваш в полумрака,

спокоен си... или ядосан,

но не превръщаш грешките... в палача.

Така минават... дните ни закрити,

с ванилова усмивка са скрепени,

един към друг протегнали ръцете,

изграждаме света си... преродени.

30.05.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf