Невинно

Сълза търкулна се

по бузка една,

поглед затрепери

и бликна още една.

Припна се подир нея

и тази сълза,

насред руменината

на бузка моминска,

след двете поточета бистри

се плъзна бяла тъга,

после грейна усмивка една ...

Тъгата - бе за мъжа.

Усмивката - за мига.

И сълзата,

и руменината,

и усмивката,

нейни си бяха,

както мечтата,

както тъгата...

както мига със мъжа.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf