Време за молитва

Ще дойда, щом небето притъмнее
и над параклиса душата закръжи.
Вратата не залоствай, че не смее
сърцето да признае тез лъжи,

с които вярата и слабостта отрича,
а те лютяха като рани в прясна сол.
И влачих се и падах... Цвят кокичев
във шепите ми вехне. В си бемол

е моята, последната кантата.
Ще ти изплача нотите. Ръката ми вземи
и прекръсти ме. Мокра непозната,
самотна птица в скута ти лежи.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-05-31
прочитания: 99
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45911
   Съобщения: 201554
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68532
   SMS-и: 800
   Снимки: 4704